7 причини да гледате „Игра на тронове“, ако още не сте го направили

Денят, в който ще заживеем отново, макар и за последно с дракони и бродници, наближава. На 14 април започва финалния сезон на култовия сериал за крале и битки "Игра на тронове".  

Ако все още не сте видели предишните епизоди, наваксайте с епичната екранизация по книгите на Джордж Р. Р. Мартин – едно от най-вълнуващите филмови приключения, което си струва да проследите докрай и ще обясним защо.

Фанатичните фенове анализират всяка информация за предстоящия сезон, била тя и нищожна, всеки тийзър кадър, кроят предположения какво ще се случи с този или онзи герой и живеят и наяве като в приказка – първата от 7-те причини, заради които си струва след 3 седмици да не пропускате сериала.

1. „Игра на троновете“ ни влюбва в приказките

Аря, снимка: НВО

Епичният сериал доказа, че фентъзито въобще не е жанр само за деца и тийнейджъри. При това сериалът отива далеч отвъд приказните сюжени и противопоставяния на добро и лошо. И да не сте почитатели на този жанр, в епизодите ще откриете магия, мистика и митология, вплетени великолепно в сюжета и без да са акцент. Създателите на сагата са смесили различни жанрове в пълна хармония – история, дворцови интриги, мащабни батални сцени, семейни драми, и приказки – красиви и плашещи.

2. Засяга актуални проблеми

Макар че действието се развива в прастара епоха с рицарски турнири, военни походи и придворни страсти, в него се повдигат актуални проблеми за съвременния човек: политически преврати, войни, корупция, омраза и потребителско отношение към жените… Въпреки това, в поредицата има няколко силни и вдъхновяващи женски образа, които съвсем не се изчерпват само с Майката на драконите.

3. Динамично действие

Форматът и сюжетът на сериала няма да ви оставят да скучаете, а ще ви потопят в действието и няма да ви се иска да свършва - няма протяжни сцени, немотивирани диалози, режисьорско маниерничене и преднамерено размиване на фабулата, напротив - изглежда, че създателите едва успяват да подредят мащабния сюжет в една серия или кадър. Това не е история за един герой или едно семейство, а цяла епопея, всяка история в която ви кара да съчувствате и интригува.

4. Персонажите не могат да се определят като изцяло добри или лоши

Санса, снимка: НВО

Те са много сложни герои, каквито са и истинските хора, и напълно реалистични. Една от най-нееднозначните героини е Церсей Ланистър и зрителското отношение към нея в течение на сериала може да се промени няколко пъти и до финала е невъзможно да я определим като злодейка или жертва.

Интересно е да се наблюдават не само приключенията с героите, но и личното им развитие. Например Денерис Таргариен, която от робиня се превърна във възможна бъдеща господарка на железния трон. И зрителите заедно с нея преживяват вътрешно прераждане.

5. Сценографията е истинско удоволствие

Костюмите, прическите, накитите, доспехите – всички декоративни елементи в „Игра на тронове“ носят естетическо удоволствие и сами по себе си са произведения на изкуството. Изкусните рокли, фигурките, избродирани върху тях, всеки детайл и всеки костюм отразяват историята на дома, към който принадлежи героят, социалният му статус и особености на съответната култура. Неслучайно още през 2012 г. художничката на костюмите Мишел Карагър получи награда „Еми“ за работата си.

6. Показава всевозможни типове отношения

„Игра на тронове“ е енциклопедия на човешките отношения – противоречие между родители и деца, братско-сестринска любов, кръвосмешение, романтични чувства и предателства, изневяра, майчинска любов, приятелска вярност, завист и омраза – в този филм има всичко.

Сериалът е събрал всевъзможни отношения и проявленията им: насилие, шантаж, зависимост, но и вдъхновяващи примери: саможертва, любов, прошка.

7. Непредсказуем е

Церсей, снимка: НВО

Още една причина сериалът да предизвиква толкова силен резонанс у зрителите е неговата непредсказуемост. Това се постига ужасно трудно, при положение, че съвременната публика е много разглезена. Героите умират на всяка крачка, този, който в един епизод изглежда главният герой, на когото цялата история е посветена, в следващия епизод може да се сбогува с главата си. И сега все още е невъзможно да се определи кой ще оцелее до самия финал на сагата.

Заради натуралистичните сцени и изобилието на кръв и секс "Игра на тронове" е критикуван доста, и може би с право, защото те са в изобилие. Но филмът не разчита на визуални ефекти и ако преодолеете вътрешните си бариери, можете да проникнете до най-дълбоката драма и интелектуалната ирония.

heroine.ru, превод Марина Атанасова